понеделник, 5 април 2010 г.

Иванчо и Марийка

Иванчо - приказки за програмисти...

На Иванчо са му дали 3 ябълки.
Той е изял 2.
Колко ябълки има Иванчо?
Мислите си че 1?
Ама никъде не е казано, колко ябълки е имал Иванчо преди да му дадат 3-те.
Извод - нулирайте си променливите!

Иванчо има 3 ябълки. Дали му още 3. Той изял 2. Колко ябълки има Иванчо?
4? Неееееееееее! 6! Двете ги е изял един ден по рано.
Извод - синхронизирайте си нишките!

Иванчо имал 5 ябълки. Изял 2. Колко са му останали?
3? Нееее! Той не е ял свои ябълки! Пак има 5!
Извод - защитавайте си адресното пространство!

На Иванчо му дали 3 ябълки. Той ги изял.
На другия ден дошли да му ги искат, защото били дадени само за съхранение.
Извод - четете си спецификацията.
- Зима е. Студ сковава земята навред. Вълци се чукат на лед.
- Абе, Иванчо, не ти ли е неудобно бе?
- Ами неудобно им е, другарко, лапичките им се пързалят.
Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала:
- Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е?
- Да, госпожо - отвърнал Иванчо.
Дошъл денят на проверката.
Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата.
Учителката казала:
- Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете?
Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка.
Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал:
- Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче.
Станал Иванчо и започнал да чете:
- Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци...
Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил...
- ...се ебат, госпожо.
Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала:
- Иванчо, не е ли малко неудобно...
- Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.
Иванчо всяка сутрин минавал по улицата край къщата на семейство геневи на път за училище и винаги се смеел. Семейство Геневи помислили, че се смее нещо на тях и го питали:
-Абе, Иванчо, защо винаги се смееш като минаваш покрай нас?
-Ми, разказвам си вицове.
-Добре де, а защо вчера се смя повече и по-силно.
-Разказвах си виц, който не бях чувал.
заглавията на приказките от Братя Грим, които са претърпели през десетилетията по няколко варианта. Ето някои от тях: "Хензел и Гретел" се е наричала "Ганчо и Ганка" (1903), "Иванчо и Маргаритка" (1918), "Иванчо и Марийка" (1940)

Първия Български Бутон за споделяне

0 коментара:

Публикуване на коментар